a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 #

nikola todorov - но продължих lyrics

но продължих lyrics
ей
тфа не е любовна песен
просто е писана със сърце

нека започна с онзи късен следобед
даже беше вечер, луната правеше непрекъснатия полет
над морето, в същия момент затаих този дъх огнен
срещнах теб + любов от пръв поглед

вперен в очите ти тъмни, бездънни, пропадах в тях
смаян бях от твоя смях, затфа и го докарах пак
спрях се на лицето ти и го огледах с наслада
невинно, красиво и усмихнато, изгубих всякаква представа
която имах до момента за красива жена
на мене ми стигаше да видя, че ми преоткриваш света
аз го наричам съдба
две самотни души се засякоха
е не знам за теб, но аз бях по щастлив от всякога

виждах бъдеще без да се питам къв ще е
развоя след цялото това любовно _______
дали е мръщене или обръщане на гръб на пук
на разстоянието живеем далеч един от друг
но в онази седмица ние не мислехме за това
да нормално, бяхме притиснати от любовта
и като се замислех че едва ли ще те видя скоро
си казвах “ах, как искам да съм притиснат до теб отново”
легни до мен
нека помълчим и се погледнем
заслушай се
може би дишаме в такт
или просто съм заблуден и е време да
изкрещя от болка
“обичай ме пак”

продължавам нататък
не назовавам места, имена
сещаш се за тфа
били сме заедно там
полети над морета, лагуни, влакове и летища
спомени, които само като затворя очи ясно ги виждам

да се върна там нямам особено желание
ако ме питат що там отивам само с жена ми
е не знам дали греша
не знам дали и ти грешиш
но къде да ходя, любов моя, кат няма да ме придружиш

а аз
аз бих те последвал навсякъде
заедно да тръгнем и да търсим от този нов свят, където
да почнем отначало
нека просто те целуна
и ако пак сънувам, не искам да се будя
не искам да се будя
не искам да се будя
ако това е сън, то аз не искам да се будя
просто нека те сънувам
сутринта ми ще е трудна, кат не се събудя до теб
а там до неква си друга
легни до мен
нека помълчим и се погледнем
заслушай се
може би дишаме в такт
или просто съм заблуден и е време да
изкрещя от болка
“обичай ме пак”

просто отдавна не се бях чувствал сякаш под обсада
посягам на себе си
всяка нощ се отрязвам
защо казах че не те искам
че изпитвам омраза
кфо стана, излъгах се
след тфа се превърнах в досада

со ся да бяхме продължили, но не
всеки от нас се дърпаше като инатливо дете
ти бе мойто слънце, сега всеки ден оцветен със сиво небе
забравих си сърцето при теб, върни го
раздели го на две

само като се сетя как се усмихваш
осъзнавам, че с всеки ден все повече ми липсваш
и ми се премазва умът при мисълта, ако нещастен умра
духът ми ще е плътно зад теб
вечно ще ти пазя гърба
не искаш да ти се моля
възразяваш да ти пиша
да, но ти си моя въздух
аз забравям как се диша
пак протича
сметнах се за оригинален
казах неща, които не мисля
твърде съм емоционален
и така те загубих
някак си, без да искам
съжалявам, ти не ме съжали
чак ти писна да ме слушаш как се извинявам, страдам и се оправдавам
няма повече, обещавам, оставям те на мира, просто трябва

да продължим
аз не мога без тебе
спокойно никола ще ти помогне и времето
времето лекувало, да бе, ще се лекувам съвсем
времето не е доктор пиленце
аз не съм пациент

времето е граница
неопределена
тя ни събира, отдалечава и постоянно се променя
след сто готини самота, ще ме накара да се засмея
само при мисълта за нея

а дали
ти понякога си мислиш за мен
не знам, но бъди сигурна, аз си мечтая за теб постоянно
как да спра, и ти не знаеш, живееш в заблуда
кат ми казваш, че би се радвала, ако си намеря друга

пълни глупости
не ти вярвам
нито ти на мен
доверие ли ни трябва или смелост да си придадем
не съвсем, искаше сама да си повярваш, но не можеш
или не искаш, е както и да е, окей, сърди се още

няма виновни в любовта
по+скоро обвинени, самотни, объркани
и затфа сме много наранени
бих те питал нещо, но няма
ще изскочат куп въпроси
ако знех, че те имам в друг живот
щях да напусна този

все пак благодаря
направи ме по+добър човек
усетих промяната още в момента, в който се влюбих в теб
и все още съм влюбен
в твоя образ
черно бял
и все така величествен
издигнат на пиедестал

дали ще слезеш някога
няма как да знам сега
но знам това че друг няма да те обича чак така
затфа реших
че с песен може да се овековечи
една любов с безброй мечти
но продължих

легни до мен
нека помълчим и се погледнем
заслушай се
може би дишаме в такт
или просто съм заблуден и е време да
изкрещя от болка
“обичай ме пак”

легни до мен
нека помълчим и се погледнем
заслушай се
дишаме в такт
или просто съм заблуден и е време да
изкрещя от болка
“обичай ме пак”

обичай ме пак (х4)
ако искаш ме наричай тъпак, но
липсваш ми, как иначе

- nikola todorov lyrics

Random Lyrics

HOT LYRICS