rapanizze` - изкуствена апатия (artificial apathy) lyrics
(verse one)
отнемам огъня от времето , спомените в сълзите ми
създавайки илюзия с болката във гърдите ми
от проблеми на плещите ми , временно съществуване
за блъскане стената в уморително гладуване
с мастилено тактуване , душата във кутията
превърнала се в опаковка част от мръсотията
отпадъците в чинията , загубили опората
пречупили съзнанието си в борбата с умората
в секундата на хората , живота през годините
ръждясали отношения във телата на машините
съзнанията убиващи , масовата решетка
не разкъсани конците на човешка марионетка
падаща надолу от себе си в бутилка алкохолизъм
пречупеното ни тяло страда от работохолизъм
със човека и водата , който я хвана във дланите
но тя не излекува на духовността му раните
(припев)
сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
съзнанието начупено , а картината във статия
родени да загиваме в изкуствена апатия
сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
огледалото начупено и виждаме непознатия
който с болка ни прегръща във изкуствена апатия
(verse two)
отнемам огъня от себе си в чувствата на тревожност
губя вярата във мислите си , и всяка една възможност
за развита алтернатива , погледите са в земята
вече въздухът изстива в прегръдката на змията
със отровата която задушава ветровете
вече трудно е да стана , счупени са коленете
във пламъкът на живота , на изгубена вербалност
аз съм болката във тяло на човешка емоционалност
бягам във посоката си , счупен ветропоказател
хвърлил пепел във гроба , на най-добрият си приятел
във водата обитател, най-самотното чудовище
обвинявайки таблетките за своето туловище
в очите и тъгата , прегърнала го с усмивка
тя го вижда променен във най-болната си обвивка
вече , черно отражение във него непознатия
заключен във болката на горчивата апатия
(припев)
сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
съзнанието начупено , а картината във статия
родени да загиваме в изкуствена апатия
сега отнемам ветровете , отнесени от умората
пламъкът не запален вече губи се във хората
огледалото начупено и виждаме непознатия
който с болка ни прегръща във изкуствена апатия
Random Lyrics
- the tuts - dump your boyfriend lyrics
- pontifexx feat. le dib & zeeba - feelings lyrics
- roses for raychael - blue grave lyrics
- da god amun ra - the usual lyrics
- pierre perret - papa maman lyrics
- mc bomber - männersache lyrics
- glengang 030 - schönhauser ii lyrics
- vertical worship - yes i will lyrics
- ali kaz - sher - jinder mahal lyrics
- levi the poet - as far as the east is from the (navel to the) west lyrics